Монтаж на бетонна ограда с височина до 2,4 м

В ценоразписа има три отделни позиции: монтаж на бетонна ограда до 1,8 м, до 2,1 м и до 2,4 м. На пръв поглед разликата е само в броя на плоскостите в колоната. В действителност всеки следващ ред променя натоварването, теглото на елементите, начина на работа с тях и риска при монтажа.

• оградата до 1,8 м скрива човек в изправено положение само отчасти, колоните са по-къси и по-леки, фундаментите са по-малки и повечето плоскости се поставят от земята,
• оградата до 2,1 м обикновено дава пълно уединение при нормален поглед от улицата и още се изгражда без скеле, но горните плоскости се поставят над главата,
• оградата до 2,4 м скрива и гледката от по-висока улица или от терасата на съседа, но колоните са значително по-дълги и по-тежки, фундаментите трябва да са по-дълбоки или по-широки, горните плоскости се поставят от скеле или с кран, а вятърът натиска оградата с осезаемо по-голяма сила.

Защо вятърът е толкова важен? Бетонната ограда е плътна стена без пролуки. Колкото по-висока е, толкова по-голяма е площта, която вятърът бута, и толкова по-дълго е рамото, през което тази сила стига до фундамента. Затова оградата от 2,4 м не е натоварена само с една трета повече от оградата до 1,8 м. Разликата в основата на колоната е много по-голяма. Поради това производителите при най-високите комплекти често изискват усилени колони, по-големи фундаменти или ограничават височината на открити, ветровити места.

Вариантът до 2,4 м има смисъл там, където височината наистина решава някакъв проблем. Ако искате само да отделите имота от съседа, често стигат 1,8 или 2,1 м. Така монтажът е по-прост, а в градината пада по-малко сянка. Високата ограда хвърля дълга сянка: от северната ѝ страна ивица трева или лехи ще стои на сянка през по-голямата част от деня. Същото важи и за съседа.

Граница на имота и подземни мрежи

Границата на имота трябва да я трасира геодезист. Не я определяйте на око по старата ограда. При бетонна ограда грешката не се поправя с преместване на няколко колони, а с разбиване на фундаменти. Също толкова важно е да се отбележат подземните мрежи: газ, ток, вода, канализация, телекомуникационни кабели. Дружествата, които стопанисват мрежите, ги отбелязват по заявка. Изкопите за фундаментите стигат дълбочина, на която тези линии обикновено лежат.

Ако при изкопа се повреди газово отклонение или усетите миризма на газ, веднага напуснете мястото. Не палете огън и не включвайте електрически уреди. Обадете се на 112 и на аварийния телефон на газоразпределителното дружество. Работа по газови инсталации извършва само правоспособен специалист.

Достъп, терен и свързани работи

• по линията на оградата трябва да има свободна ивица, широка поне метър до два, без храсти, корени и стара ограда,
• камионът с материала се нуждае от място за разтоварване, възможно най-близо до оградата, защото пренасянето на дълги колони през двора е бавно и рисковано,
• местата за портата и пешеходната врата трябва да са точно определени, с ширината на отвора и вида на колоните,
• ако планирате автоматика за портата, звънец, камера или осветление, гофрираните тръби за кабелите се полагат преди бетонирането на фундаментите, а свързването прави правоспособен електротехник,
• при денивелация между вашия терен и този на съседа трябва предварително да се реши кой и с какво ще задържи земята.

Трасиране и изкоп

Монтажниците опъват канап по границата и отбелязват местата на колоните. Разстоянието между колоните не се определя на око. То зависи от дължината на плоскостта на конкретния производител, която обикновено е около два метра, плюс хлабината в каналите. След това се пробиват или изкопават ямите за фундаментите. При ограда до 2,4 м обикновено се работи с моторен свредел или свредел на багер, защото ямите са дълбоки, а при по-дълга ограда са много. Дълбочината зависи от производителя и от почвата. В повечето райони на България тя обикновено е около 80 до 100 см, за да мине под дълбочината на замръзване. В планинските райони може да е повече. При най-високия вариант производителите често изискват по-дълбоки или по-широки фундаменти, отколкото при оградата до 1,8 м.

Поставяне на колоните във фундаментите

Първа се поставя крайната или ъгловата колона. Тя се изправя в ямата и се проверява с нивелир в двете посоки. После се нагласява по височина спрямо канапа и се бетонира. Останалите колони следват една след друга. Доказан начин е между току-що поставените колони да се пъхне долната плоскост или дистанционна летва, за да е разстоянието точно. При ограда до 2,4 м колоните заедно с частта в земята са дълги около три и половина метра и са тежки. Затова с тях работят няколко души или хидравличен кран, а до втвърдяването на бетона се подпират с подпори.

Важен детайл: прясно излетият бетон във фундамента още не държи колоната срещу вятъра, нито срещу натиска при поставяне на следващите плоскости. Затова през първия ден обикновено се слагат само една или две долни плоскости. Останалите се добавят, след като фундаментите се втвърдят.

Нареждане на плоскостите

Първа се слага цокълната плоскост. Тя стои частично под нивото на терена и пречи на кучета и диви животни да подкопават оградата. Следващите плоскости се спускат отгоре в каналите. До около два метра може да се работи от стълба или от земята. Горните редове при ограда до 2,4 м се поставят от скеле, от подвижни магарета или с кран. Всяка плоскост трябва да легне върху долната по цялата си дължина, без наклон и без да заяжда в канала. При декоративните плоскости се следи мотивът да продължава и лицевата страна да гледа в правилната посока.

Довършване

Върху колоните се поставят шапки. Те пазят горния край от вода и замръзване. Около фундаментите се засипва с пръст и теренът се оформя така, че водата да се оттича от оградата и да не застоява до цокълната плоскост. Остатъците от бетон и разтвор по плоскостите се почистват, докато са още пресни.

Колони

Системата включва няколко вида колони. Броят им трябва да се пресметне точно при поръчката:

• междинните колони имат канал от двете срещуположни страни,
• крайните колони имат канал само от едната страна и стоят до портата или в края на оградата,
• ъгловите колони имат канали под прав ъгъл,
• някои производители предлагат усилени колони с по-голямо сечение или повече армировка, точно за най-високите комплекти.

При височина 2,4 м винаги проверявайте в техническия лист каква колона предписва производителят. Обикновената колона за по-ниски огради може с времето да се огъне или да се пропука в основата.

Плоскости и декор

Плоскостите обикновено са високи от 25 до 50 см и са армирани със стомана. Има гладки плоскости, имитация на камък, тухла или дърво, с декор от едната или от двете страни. Двустранният декор е смислен на границата със съседа или към улицата, където оградата се вижда и от двете страни. Комплектът по височина се подбира така, че цокълната плоскост и останалите редове да се поберат във височината на колоната над терена. При 2,4 м редовете са най-много, значи и плоскостите на линеен метър са най-много.

Бетон за фундаментите

За фундаментите се използва бетон от бетонов възел или смесен на място, с клас по препоръка на производителя на оградата. При дълга ограда до 2,4 м бетоновозът се оправдава. Обемът на бетона е голям, а равномерното качество е по-важно, отколкото при по-ниската ограда. Сухите смеси в чували са по-подходящи за къси участъци и ремонти.

Повърхностна обработка

Бетонът може да остане естествен, да се импрегнира или да се боядиса с боя за бетон и фасади. Боядисването се прави, след като бетонът узрее, и при сухо време. Импрегнацията намалява попиването на вода и забавя появата на мъх от сенчестата страна. При висока ограда тази страна е по-голяма и мъхът се вижда повече.

Цената на линеен метър е изчислена за средни условия. Реалната трудност зависи най-вече от следните фактори:

• равен терен и лесна за пробиване почва ускоряват работата значително, а камениста основа, строителни отпадъци или корени на дървета я забавят,
• наклонът означава стъпаловидно нареждане на полетата, по-дълги колони при всяко стъпало и по-внимателно измерване,
• добрият достъп за камион и техника съкращава работата с тежките елементи, а тесен проход между къщите я прави бавна и трудна,
• много ъгли, чупки и къси полета означават повече рязане на плоскости и повече точно измерване,
• старата ограда, която първо трябва да се разруши, добавя работа и извозване на отпадъци, а старите етернитови плоскости съдържат азбест и се премахват само от специализирана фирма,
• при височина 2,4 м са нужни скеле или хидравличен кран, по-голяма бригада и повече време между бетонирането и довършването,
• мократа почва и дъждът спират бетонирането, а при студ то не е възможно без специални мерки.

• плитки или тесни фундаменти: след първата зима или по-силен вятър оградата започва да се накланя, а при 2,4 м това става по-бързо и по-видимо, отколкото при по-ниската ограда,
• неточно разстояние между колоните: плоскостта не влиза в полето или има голяма хлабина и трака, а поправката означава разбиване на колона,
• колони, които не са във вертикал: при висока ограда отклонението расте нагоре и горните плоскости заяждат в канала,
• натоварване на колоните с всички плоскости преди втвърдяването на бетона: колоната се завърта или наклонява във фундамента и не се връща,
• колони, предназначени за по-ниска височина: пукнатини в основата на колоната, които отначало приличат на косъмчета и постепенно се разширяват,
• ограда, използвана като подпорна стена: пръстта от съседния имот натиска плоскостите, те се огъват и пукат, защото панелната бетонна ограда не е направена да задържа земя,
• застояла вода до цокълната плоскост: плоскостите попиват вода, през зимата се ронят и обрастват с мъх,
• забравени тръби за кабели към портата: по-късно се копае покрай готовата ограда или се къртят фундаментите,
• очукани ръбове на плоскостите при разтоварване и пренасяне: отчупените ъгли по декоративната повърхност не могат да се поправят незабележимо.

На практика често се случва оградата до 2,4 м да се прави по същия начин като по-ниския вариант, само с повече плоскости. Първите месеци всичко изглежда наред. Проблемът се появява след няколко бури.

Монтажът е разделен на два етапа. В първия се трасира линията, пробиват се ямите и колоните се поставят и бетонират заедно с долните плоскости. Във втория, след втвърдяването на бетона, се добавят горните редове и шапките. Между двата етапа обикновено минават няколко дни, при студено време и повече. Точното време зависи от производителя и от температурата. При ограда до 2,4 м не съкращавайте това чакане, защото горните редове натоварват колоната най-силно.

При равен терен и добър достъп опитна бригада поставя колоните за обикновен двор за един до няколко дни. Цялата работа с довършването обикновено отнема от една до две седмици. Наклон, камениста почва или лошо време удължават срока. Бетонът продължава да узрява още няколко седмици. Затова оставете боядисването и по-тежкото натоварване за по-късно. Към него спада окачването на големи саксии и подпирането на материали върху оградата.

Самия монтаж на ограда до 2,4 м не е разумно да правите сами. Елементите тежат десетки килограми, поставят се над главата, често от скеле, а грешка във фундаментите трудно се поправя по-късно. Подготовката на имота обаче можете да направите сами. Така ще спестите време на монтажниците и ще избегнете излишни усложнения.

1. Поръчайте геодезист да трасира границата на имота и оставете точките ясно отбелязани.
2. Заявете при дружествата, които стопанисват мрежите, отбелязване на подземните линии и маркирайте трасетата с боя или колчета.
3. Разберете се със съседа за мястото на оградата, за двустранния декор и за достъпа от неговата страна по време на монтажа.
4. Почистете ивицата по линията на оградата от храсти, корени, камъни и отпадъци.
5. Демонтирайте старата дървена или мрежеста ограда, ако не съдържа азбест, и извозете отпадъка.
6. Определете и отбележете точното място и ширината на портата и пешеходната врата.
7. Решете какви кабели ще има към портата и осветлението и пригответе тръбите, за да ги положат монтажниците преди бетонирането.
8. Подгответе равно и укрепено място за разтоварване на материала, възможно най-близо до оградата.

Обиколете готовата ограда от двете страни, най-добре на дневна светлина, с нивелир и канап в ръка. При висока ограда отклоненията най-лесно се виждат, ако погледнете по линията от единия ѝ край.

• колоните стоят във вертикал в двете посоки и не помръдват при натиск,
• горната линия на оградата е права, а на наклон е равномерно стъпаловидна,
• всички плоскости лягат една върху друга по цялата дължина, не тракат и нямат голяма хлабина в канала,
• по плоскостите и колоните няма пукнатини, отчупени ръбове или остатъци от бетон,
• декорът продължава и лицевата страна гледа в уговорената посока,
• шапките са поставени на всички колони,
• около фундаментите е засипано и теренът отвежда водата от оградата,
• отворите за портата и пешеходната врата са с уговорената ширина, а тръбите за кабели са на място,
• оградата стои на трасираната граница и изпълнителят ви е предал информация за използваната система и препоръчаната поддръжка.