Монтаж на оградни панели

Първият въпрос не е технически: къде точно минава границата на имота? Ако не сте сигурни, повикайте геодезист да я трасира на място. Ограда, построена няколко сантиметра върху съседния имот, често става повод за спорове, а преместването ѝ означава много работа.

Преди изкопите е важно да разберете дали покрай границата не минават подземни мрежи: газ, ток, вода или телекомуникации. Обърнете се към дружествата, които ги поддържат, за да ги отбележат. Ако оградата е на общата граница, разумно е да се разберете със съседа от чия страна ще бъде основата и кой ще се грижи за оградата.

Трасиране и разпределение на коловете

Линията на оградата се отбелязва с колчета и опънат шнур. Разстоянието между коловете не се определя на око, а според ширината на панела и системата за закрепване на производителя. Обичайният панел е широк около 2,5 м, затова коловете трябва да застанат точно на тази мярка. Започва се от ъглите и от мястото за портата или вратичката, защото това са неподвижни точки и останалото се подравнява спрямо тях.

Изкопи и бетониране

За всеки кол се изкопава или пробива дупка. Дълбочината обикновено е около 60 до 80 см, а при по-високи огради, ъглови колове и мека почва и повече. Добре е да се стигне под дълбочината на замръзване, за да не избутва студът коловете през зимата. Колът се поставя, подравнява се с нивелир в двете посоки и се залива с бетон.

Закрепване на панелите

Панелите се закрепват към коловете със скоби или болтови връзки от същата система. Работи се последователно от единия край към другия, за да не се натрупват грешките. Ако се използват бетонни цокълни дъски, те се поставят в държачите долу при земята, преди да се монтират панелите.

Затягане и проверка

Накрая се проверява равнината на цялата линия и се затягат всички връзки. Прекалено силното затягане обаче може да повреди цинковото или пластмасовото покритие, а по-късно на това място се появява ръжда.

• 3D панели имат V-образни огъвки, които ги правят по-твърди. За къщи и дворове са обичайният избор.
• 2D панели са равни, с двойни хоризонтални телове. По-твърди са и са подходящи там, където оградата трябва да пази повече, например до път или около фирмен двор.
• Покритие: само поцинковането пази от ръжда, а комбинацията от цинк и пластмасово покритие издържа по-дълго и изглежда по-еднакво.
• Коловете трябва да са от същата система като панелите и със същото покритие. До портата и в ъглите се слагат по-здрави профили.
• Бетонните цокълни дъски затварят пролуката при земята, пречат на кучето да подкопава и улесняват косенето.
• Земни винтове или колове с фланец са алтернатива на бетонирането. Фланците са подходящи за съществуващ зид, а винтовете по-скоро за ниски и по-слабо натоварени огради.

Най-лесно е при равен терен с по-мека почва без камъни, с добър достъп и без стара ограда. Работата става значително по-дълга и по-трудна при:

• наклон, при който твърдите панели се монтират стъпаловидно и всеки участък се подравнява на височина,
• камениста почва, корени на дървета или стара бетонна основа на пътя,
• демонтаж и извозване на старата ограда,
• много ъгли, чупки и къси участъци, при които панелите се режат,
• монтаж на порта и вратичка, които изискват по-здрави колове и по-точно измерване,
• лош достъп за техника, когато бетонът и материалите се пренасят на ръка.

• Колове, поставени „горе-долу“. Ако разстоянието не съвпада с ширината на панела, панелът не може да се закрепи или трябва да се огъва насила.
• Плитка или слаба основа. Оградата изглежда добре, но след първата зима или силен вятър започва да се накланя.
• Натоварване на коловете, преди бетонът да е втвърдил. Коловете мърдат и линията става на вълни.
• Необработени срезове. Скъсеният панел има гола стомана на среза. Ако не се намаже със защитна боя, ръждата започва точно оттам.
• Части от различни системи. Скобите тогава не държат здраво и панелите тракат.

На равен терен и при обичайна височина на оградата можете да се справите и сами. Ще ви трябват помощник, нивелир, шнур, ръчен или моторен свредел за дупки и търпение при мерането. Наклонен терен, порта с дистанционно управление или висока охранителна ограда е по-добре да оставите на фирма.

1. Проверете границата на имота и поръчайте отбелязване на подземните мрежи.
2. Отбележете линията на оградата с колчета и шнур, като започнете от ъглите и от портата.
3. Измерете мястото на всеки кол точно според ширината на панела и инструкцията на производителя.
4. Изкопайте дупките до нужната дълбочина и насипете на дъното малко чакъл.
5. Поставете крайните колове, подравнете ги с нивелир и ги бетонирайте.
6. Опънете шнур между крайните колове на височината на върховете им и по него поставете останалите.
7. Оставете бетона да втвърди според данните на производителя, обикновено поне един до два дни.
8. Поставете цокълните дъски, ако са част от оградата.
9. Опрете първия панел, закрепете го със скобите и проверете равнината.
10. Продължете панел след панел към края на оградата.
11. Скъсете последния панел при нужда и намажете среза със защитна боя.
12. Затегнете всички връзки и минете още веднъж цялата линия с нивелира.

• коловете са вертикални и върховете им са в една линия,
• панелите са в една равнина, без огъване и на еднаква височина над терена,
• при леко натискане оградата не мърда и панелите не тракат,
• всички скоби и болтове са затегнати и са от една система,
• покритието не е надраскано, а срезовете са боядисани,
• бетонът около коловете е заравнен и водата се оттича от тях,
• оградата стои на уговорената линия и границата на имота е спазена,
• портата и вратичката се отварят леко и не засичат.