Монтаж на оградна мрежа до 1,8 м

Мрежа до 1,4 м се слага обикновено около градини, вили и между съседни парцели. Спира кучето и повечето животни, изглежда леко и не пречи на гледката. Това е по-простият вариант, с който може да се справи и сръчен домашен майстор.

Мрежа до 1,8 м е обичайна около къщи. Възрастен човек вече не я прескача ей така, а оградата пак пропуска светлина и въздух. Върху по-голямата площ обаче вятърът действа по-силно, затова ъгловите и крайните стълбове трябва да се монтират особено внимателно.

Мрежа над 3 м се използва по-скоро за производствени площадки, складове, спортни игрища, ферми и заграждения за дивеч. Тук вече не става дума за обикновена градинска ограда, а за конструкция, върху която вятърът натиска като върху платно. Слагат се по-дебели стълбове, по-дълбоки основи, повече редове обтегателна тел и често наклонен накрайник за бодлива тел. Такава ограда трябва да се проектира и изгради от специалист.

• Поцинкованата мрежа е по-проста и подходяща там, където важи функцията, а не видът. Във влажна среда с времето може да се появи ръжда.
• Мрежата с PVC покритие има пластмасов слой върху поцинкованата тел, обикновено зелен. Понася по-добре влагата и механичните удари, а в двора изглежда по-естествено. За трайна ограда около къща я избират по-често.
• Заварената или по-дебелата плетена мрежа се използва за високи огради, където мрежата трябва да издържи по-голямо опъване.

Освен мрежата ви трябват междинни стълбове, по-здрави ъглови и крайни стълбове, подпори, обтегателна тел, обтегачи, връзвателна тел или скоби и бетон за закрепване на стълбовете. При дребните крепежни елементи не си струва да пестите: точно там оградата се разхлабва първо.

В началото е важно да знаете точно къде минава границата на имота. Ако не сте сигурни, струва си да я трасира геодезист, за да не застане оградата върху парцела на съседа. След това линията се отбелязва с колчета и канап, определят се мястото на портата и ъглите.

Стълбовете се поставят обикновено през 2 до 2,5 м, а на ветровито място или при висока ограда по-нагъсто. Дупките за обикновена ограда са дълбоки горе-долу 60 до 80 см, в идеалния случай под дълбочината на замръзване. В Югоизточна България почвата замръзва плитко, а в планинските райони значително по-дълбоко, затова се съобразете с местните условия. При ограда над 3 м основите са по-дълбоки и по-масивни, често 80 до 120 см според почвата и проекта.

Първо се бетонират ъгловите и крайните стълбове заедно с подпорите, защото на тях се обтяга цялата мрежа. Между тях се опъва канап и по него се поставят междинните стълбове, като всеки се проверява с нивелир. Бетонът трябва да се втвърди, производителите обикновено посочват няколко дни, и чак тогава стълбовете могат да поемат обтягането.

При обикновена ограда обтегателната тел върви на три реда: долу, в средата и горе. Високите огради имат нужда от повече редове. Мрежата се развива по дължината на оградата, закрепва се за крайния стълб и постепенно, без резки движения, се обтяга към другия край. Накрая се завързва към всеки стълб и към обтегателните телове.

Най-лесно се работи на равен терен с мека почва, добър достъп и без стара ограда. Работата става по-дълга и по-скъпа при:

• каменлива или глинеста почва, където дупките се копаят трудно,
• наклонен терен, където оградата трябва да се направи на стъпала или мрежата да следва терена,
• демонтаж на стара ограда и изкопаване на стари бетонни основи,
• много ъгли, порти и къси участъци, защото всеки край иска подпора,
• бетонни планки в долната част срещу подкопаване, бодлива тел или наклонен накрайник,
• височина над 3 м, където се работи от скеле или платформа.

• Плитки основи. След първата зима или силен вятър стълбът започва да се клати и тегли след себе си цялото поле.
• Липсващи подпори на ъглите. Опънатата мрежа постепенно издърпва ъгловия стълб навътре.
• Обтягане в пресен бетон. Стълбът се накланя и вече не може да се изправи.
• Твърде големи разстояния. Мрежата увисва между стълбовете.
• Неравномерно или прекалено обтягане. Отпуснатата мрежа прави вълни, а прекалено опънатата огъва стълбовете.
• Крива линия. При дълга ограда и малко отклонение в началото се вижда ясно накрая.

По-ниска ограда до 1,4 м или до 1,8 м можете да направите сами, ако имате помощник и няколко свободни дни. Ограда над 3 м оставете на фирма, защото се работи на височина, а конструкцията трябва да се оразмери от специалист.

1. Проверете границата на имота и отбележете линията с колчета и канап.
2. Отбележете местата на стълбовете през около 2 до 2,5 м, ъглите и портата.
3. Изкопайте дупки с еднаква дълбочина, обикновено 60 до 80 см.
4. Бетонирайте ъгловите и крайните стълбове с подпорите и ги проверете с нивелир.
5. Опънете канап между крайните стълбове и по него бетонирайте междинните.
6. Оставете бетона да се втвърди според указанията на производителя.
7. Опънете и обтегнете трите реда обтегателна тел.
8. Развийте мрежата, закрепете я за крайния стълб и постепенно я обтягайте.
9. Завържете мрежата към всеки стълб и към теловете на равни разстояния.
10. Проверете линията и обтягането и подгънете острите краища на телта.

• стълбовете стоят отвесно и в една линия, никой не помръдва при натиск,
• ъгловите и крайните стълбове имат подпори,
• бетонните основи са цели, без кухини, и около тях не застоява вода,
• обтегателните телове са опънати и здраво закрепени в обтегачите,
• мрежата е равна, без вълни и увисвания, на еднаква височина по цялата дължина,
• мрежата е завързана към всеки стълб и към теловете,
• покритието на мрежата и стълбовете не е наранено,
• острите краища на телта са подгънати и около оградата е почистено.