Опъване на бодлива тел

Преди да започнете, уточнете къде точно минава границата на имота. Ако не сте сигурни, геодезическото заснемане ви спестява спорове със съседа по-късно. Ако бодливата тел минава покрай тротоар, път или място, където минават хора, помислете и за това, че някой може да се нарани в нея. В такива участъци я поставете по-високо или от вътрешната страна на оградата.

Самото опъване започва, след като коловете са поставени и бетонът около тях е втвърден. Работата обикновено върви така:

1. Закрепете началото на телта здраво за ъгловия или крайния кол, с няколко навивки и скоба.
2. Развивайте телта по линията на оградата и я окачвайте свободно на куките или държачите на междинните колове.
3. На другия край поставете обтегач и затягайте телта постепенно, без резки движения.
4. Проверете дали телта е права и не се закача никъде, след това я закрепете здраво към всеки кол.
5. Ако редовете са няколко, опъвайте всеки ред поотделно и спазвайте еднакви разстояния по височина.

Защо ъгловите и крайните колове са толкова важни? Цялата сила на опънатата тел се поема именно от тях. Затова към тях обикновено се добавят косо поставени подпори, които не позволяват на кола да се наклони навътре при опъването.

Бодливата тел се различава по дебелина на основната жица, гъстота на бодлите и покритие. За трайна ограда почти винаги се избира поцинкована тел. По-евтината тел с тънък слой цинк започва да ръждясва по-рано и по-лесно се къса при опъване. Вариантът с пластмасово покритие се избира по-скоро там, където има значение как изглежда оградата.

• Обтегачите позволяват телта да се затегне контролирано, а по-късно лесно да се допъне, когато се отпусне.
• Металните колове са обичаен избор за здрава и сравнително достъпна ограда.
• Бетонните колове са по-масивни и са подходящи за дълги участъци и по-голямо натоварване.
• Дървените колове се използват най-вече за пасища или временна ограда.
• Наклонената конзола (бавлет) е накрайник в горната част на кола, който държи телта под ъгъл и затруднява прескачането. Избира се там, където защитата на обекта е на първо място.

Дребните неща като скоби, тел за връзване и държачи често се подценяват. На практика обаче точно от тях зависи дали телта ще остане на мястото си.

Най-лесният случай е равен терен, колове на еднакво разстояние и добър достъп по цялата линия. Разстоянието между коловете обикновено е около два до три метра. Когато коловете са поставени равномерно, телта се опъва лесно и напрежението се разпределя равно.

Работата става по-дълга и по-скъпа най-вече при:

• наклон или неравен терен, където телта се води на участъци с допълнителни опорни точки,
• много чупки и ъгли, защото всеки ъгъл е отделна точка за опъване с подпора,
• повече редове или монтаж на наклонена конзола на височина,
• обрасла ивица покрай оградата, храсти и труден достъп,
• сваляне на стара, ръждясала тел преди новия монтаж.

На практика се повтарят няколко грешки:

• Слабо опъване. Телта се вълни, при вятър се трие в коловете и лесно се преодолява.
• Прекалено опъване. Телта няма резерв за свиване при студ и може да се скъса или да изтръгне крайния кол.
• Ъглови колове без подпора или плитко поставени. С времето се накланят и целият участък се отпуска.
• Опъване наведнъж по цялата дължина вместо постепенно затягане. Тогава напрежението се разпределя неравномерно.
• Работа без ръкавици и очила. Ако опъната тел се освободи внезапно, може сериозно да нарани ръцете и очите.

Мислете и за температурата. Тел, опъната в лятна жега, през зимата се свива и се стяга още повече. Затова не я затягайте докрай.

Ако имате ниска ограда със стабилно поставени колове, можете да опънете телта и сами. Трябват ви здрави работни ръкавици, предпазни очила, обтегач или клещи за опъване и клещи резачки. Монтажа на наклонена конзола или на висока ограда оставете на специалист.

1. Облечете здрави дрехи с дълъг ръкав, сложете ръкавиците и очилата.
2. Проверете дали ъгловите и крайните колове са стабилни и имат подпора.
3. Увийте края на телта около крайния кол и го осигурете със скоба или тел за връзване.
4. Развивайте ролката бавно, по възможност нанизана на прът, за да не се усуква и заплита телта.
5. Окачете телта свободно на държачите на междинните колове на еднаква височина.
6. На другия край закачете обтегача и затягайте телта постепенно, с няколко кратки движения.
7. Проверете опъването с натиск на ръката в ръкавица: телта трябва леко да пружинира, но да не провисва видимо.
8. Закрепете телта здраво към всеки кол и отрежете излишните краища така, че да не стърчат навън.
9. След няколко седмици проверете опъването и при нужда допънете телта.

При приемането минете по цялата линия на оградата и проверете следното:

• телта е права по цялата дължина, без вълни и провисвания,
• при натиск леко пружинира, но не е опъната до скъсване,
• ъгловите и крайните колове стоят вертикално и имат подпори,
• телта е закрепена към всеки кол и никъде не се плъзга,
• отделните редове са на еднаква височина и на еднакви разстояния,
• обтегачите са достъпни за по-късно допъване,
• краищата на телта са подгънати и не стърчат,
• по поцинковката няма следи от наранявания с инструменти.