Ограда от кофражни блокове DT 12/15

Означението DT идва от „кофражен блок“, а числото е дебелината му в сантиметри. Блокът DT 12 е дебел около 12 см, DT 15 около 15 см. Отвътре има кухини, в които се поставя армировка и се налива бетон. Блокът работи като загубен кофраж, а носещата роля поема бетонното ядро с арматурата.

Тънките блокове са подходящи най-вече в тези случаи:

• цокъл под оградни пана, мрежа или дървен пълнеж, обикновено с височина около 30 до 80 см,
• нисък плътен зид край тротоар, леха или предна градина,
• ограда върху тясна ивица до границата, където по-дебела стена би отнела излишно място,
• подмяна на стар, разпаднал се бетонен цокъл по същата линия.

Защо височината е толкова важна при тънкия блок? Плътната стена действа като платно. Колкото е по-висока, толкова повече вятърът се опира в нея и толкова по-големи сили натоварват петата ѝ при основата. Стена с дебелина 12 до 15 см има малка устойчивост. Затова от нея не се прави висока плътна ограда без колони от по-дебели блокове или без статическа проверка. Разумната височина за конкретния блок посочва производителят. При по-високи плътни стени си струва да се консултирате с конструктор.

В NUMIQ ще намерите и отделна позиция „Ограда от кофражни блокове DT 20/25“. Двата варианта изглеждат сходно, но всеки е за различна задача. Разликата не е само в дебелината. Тя е и в това какво носи стената, как се залива и колко работа има около нея.

• Предназначение: DT 12/15 обикновено е цокъл и нисък зид. DT 20/25 се избира за по-високи плътни огради, шумозащитни стени, колони за порти и места, където стената задържа и малка денивелация на терена.
• Кухини и бетон: тънките блокове имат тесни кухини. Затова им трябва бетон с дребна фракция и по-внимателно заливане. Дебелите блокове понасят по-обикновен бетон и в тях влиза повече армировка.
• Основа: под DT 12/15 обикновено стига по-тясна ивична основа. Под DT 20/25 тя е по-широка, а при висока стена и по-силно армирана.
• Тегло и пренасяне: тънкия блок един човек носи без проблем дори в труднодостъпна градина. Дебелите са по-тежки и при дълги участъци работата е добре да се планира с палетна количка или техника.
• Разход на бетон: за един линеен метър при еднаква височина DT 12/15 поема чувствително по-малко бетон. Това улеснява логистиката и често позволява бетонът да се бърка на място.
• Рискове: тънката стена е по-чувствителна към издуване при заливане, към вятър и към натиск от земя. Дебелата е по-здрава, но голяма грешка в първия ред при нея се поправя по-трудно.

Казано практично: ако искате цокъл под пана и оградата няма да задържа пръст, DT 12/15 обикновено е достатъчен. Изберете DT 20/25 или поне колони от по-дебели блокове в три случая: ако искате плътен зид до човешки ръст, ако съседният имот е с половин метър по-високо или ако на стената ще окачвате тежка порта.

Граница на имота

Оградата стои на границата и тя трябва да е сигурна. На практика често се оказва, че старата ограда се разминава с кадастралната карта с десетки сантиметри. Ако не сте сигурни, повикайте правоспособен геодезист да трасира границите. Разберете се и със съседа, преди да започне копането. Спор за ивица земя се решава много по-трудно, когато бетонът вече е излят.

Подземни мрежи

Покрай оградите често минават водопроводни отклонения, газ, електрически и телекомуникационни кабели. Преди изкопа поискайте от съответните дружества да посочат трасетата. Копайте на ръка навсякъде, където мрежите са наблизо. Ако при изкопа повредите газопровод или усетите миризма на газ, веднага се отдалечете на безопасно разстояние. Не палете огън, не включвайте електрически уреди и звънете на 112. Не пипайте кабел под напрежение. Повредата отстранява само електроразпределителното дружество и правоспособен електротехник.

Основа и достъп

Блоковете DT 12/15 се редят върху бетонна ивична основа. Тя се изпълнява до незамръзваща дълбочина, в България обикновено около 60 до 100 см според района и почвата. В пресния бетон на основата се забиват вертикални арматурни пръти, т. нар. изчаквания. По-късно те свързват основата със стената. Проверете дали позицията включва изкоп и основа или само самата стена. Осигурете достъп за доставка на палета блокове, място за складиране, вода и ток за бетонобъркачката.

1. Трасиране на линията на оградата с канап между колчета. Определят се котата на горния ръб и мястото на портата, вратичката и разширителните фуги.
2. Проверка на основата: равнина, кота и положение на изчакванията. Ако основата не е равна, първият ред се изравнява с разтвор.
3. Полагане на първия ред блокове в циментов разтвор точно по канапа и нивелира. Това е най-важната стъпка, защото всяка грешка нагоре се умножава.
4. Редене на следващите редове на сухо с превръзка, т. е. фугите се разминават с половин блок. В краищата и при портите се използват крайни или срязани блокове.
5. Поставяне на хоризонтална армировка в каналите на блоковете, обикновено приблизително на всеки втори ред. Вертикалните пръти се снаждат според проекта.
6. Заливане с бетон на пластове, а не наведнъж по цялата височина. Бетонът се уплътнява с шиш или с внимателно вибриране.
7. Проверка на вертикалността и линията, докато бетонът още се втвърдява и стената може леко да се коригира.
8. Оформяне на горния ръб: изравняване на бетона, монтаж на анкери за панелите или колчетата, по-късно полагане на шапките.
9. Довършване на повърхността след узряване на бетона: мазилка, облицовка, боя или видим блок, ако производителят го допуска.

Заливане на тънки блокове

При DT 12/15 заливането е най-деликатната част. Кухините са тесни и едрият добавъчен материал засяда в тях. Така остават празни места без бетон, които отвън не се виждат. Затова се използва бетон с дребна фракция, обикновено до около 8 мм, с по-течна, но не водниста консистенция. Класа на бетона определя производителят на блоковете или конструкторът. Обикновено това е стандартен конструктивен бетон.

Бетонът се налива на пластове. Производителите обикновено посочват няколко реда наведнъж, за да не би натискът на пресния бетон да издуе или спука тънкия блок. Уплътнява се с пробождане с шиш или с иглен вибратор с тънка глава, кратко и внимателно. Твърде дългото вибриране разклаща тънката стена и я избутва от линията.

Блокове

Кофражните блокове са бетонни, някои с гладка, други с по-груба повърхност. Обикновеният сив блок е предназначен за измазване или облицовка. Ако искате ограда без мазилка, изберете блок, който производителят изрично посочва като фасаден или оградeн. Освен класическите кофражни блокове има и декоративни оградни системи с цепена повърхност. Те си имат собствени елементи за колони и завършване.

Армировка

В тънките блокове се слагат пръти с по-малък диаметър. Причината е, че в тесните кухини дебела арматура не влиза с нужното бетонно покритие. Армировката не бива да лежи върху блока. Тя трябва да е обвита в бетон, иначе бързо ръждясва. При цокъл под пана обикновено стига по-просто армиране. При по-висок плътен зид решава проектът на конструктора.

Завършване и повърхност

Горният ръб се пази с шапка за ограда от бетон или изкуствен камък. Тя трябва да има надвес и водооткапващ ръб, за да не се стича вода по стената. Шапките се полагат на мразоустойчиво лепило или разтвор, а не на обикновена вътрешна мазилка. За повърхността се използва външна цокълна мазилка, облицовка от камък или плочки или фасадна боя за бетон. По страната, която се допира до земята, е добре да има хидроизолационна обмазка. Иначе водата се покачва капилярно и мазилката се лющи.

Най-бързо се работи на равен терен, с добър достъп и с основа точно на нужната кота. Работата се затруднява от:

• наклонен терен, където основата и стената трябва да стъпват на стъпала и се режат повече блокове,
• много ъгли, дъги, вратички и завършвания на къса дължина,
• лош достъп, когато блоковете и бетонът се носят на ръка през градината,
• неравна или стара основа, която трябва да се изравни или частично подмени,
• събаряне и извозване на стара ограда, корени на дървета и храсти по линията,
• подземни мрежи по линията, заради които се копае на ръка или се мести трасето,
• по-високи изисквания към повърхността, например видим блок, по който не бива да остане и капка бетон.

При DT 12/15 помага това, че блоковете са леки и бетонът е по-малко. Понякога обаче от тънкия блок се иска нещо, което е работа за по-дебелия вариант. Тогава разходите отиват в по-сложна армировка, колони и поправки.

Стената от блокове обикновено е само част от оградата. Преди заливането трябва да е ясно какъв пълнеж ще се монтира върху цокъла. Анкерите за пана, колчетата за мрежа или конзолите за дърво се поставят в пресния бетон или се пробиват по-късно. При пробиване в тънка стена има риск ръбът да се откърти. Затова анкерирането е добре да се реши предварително.

Съгласувайте също:

• гофрирани тръби за кабели към портата, осветлението, звънеца или видеодомофона. Те се поставят преди заливането, а свързването прави електротехник,
• мястото за пощенската кутия и нишите за електромерното или газомерното табло, които се определят от съответното дружество,
• колоните за портата и вратичката. При по-тежка порта те се правят от по-дебели блокове, не от DT 12/15,
• отводняването край оградата, за да не се стича вода от настилките към петата на стената,
• вертикалната планировка, настилката и бордюрите, които идват до оградата по-късно.

• Плитка основа: след няколко зими оградата се накланя или напуква, защото замръзващата почва я повдига.
• Липсващи изчаквания от основата: стената е само „залепена“ за основата и вятър или удар могат да я съборят.
• Едра фракция в тесните кухини: в стената остават празнини, армировката без бетон ръждясва и ръждива вода излиза по повърхността.
• Заливане на цялата височина наведнъж: блоковете се издуват, разминават или стената излиза от линията.
• Липса на разширителни фуги при дълъг участък: появяват се вертикални пукнатини на случайни места. Фугите обикновено се правят на около няколко метра, точното разстояние посочва производителят.
• Шапка без надвес или без водооткапващ ръб: водата влиза отгоре в стената, мазилката пада и бетонът замръзва.
• Обикновена мазилка без изолация при земята: долната част на стената е постоянно мокра, появяват се соли и мъх.
• Тънка стена, използвана като подпорна: под натиска на пръстта се накланя, дори когато е ниска.

Самото редене и заливане на тънки блокове върви сравнително бързо. Повече време отнемат изкопът, основата и чакането на бетона. Основата трябва да се втвърдява поне няколко дни преди зидането. Производителите на бетон обикновено съветват да се натоварва, едва когато набере достатъчна якост. През лятото бетонът в блоковете се пази от бързо изсъхване: стената е добре да се покрие и да се овлажнява няколко дни. През зимата при температури около нулата не се залива без специални мерки.

Оградните пана обикновено се монтират след няколко дни. Мазилката или облицовката идват на ред обикновено след няколко седмици, когато бетонът узрее и изсъхне. Пълната си якост бетонът достига след около 28 дни.

Нисък цокъл под мрежа или пана сръчен майстор любител може да направи сам, ако вече има готова и узряла основа с изчаквания. Не се захващайте сами с високи плътни стени, подпорни зидове или работа край подземни мрежи.

1. Проверете равнината и котата на основата и отбележете най-високата точка.
2. Опънете канап по цялата дължина на оградата между здрави колчета.
3. Забъркайте циментов разтвор и положете първия ред блокове точно по канапа.
4. Проверете всеки блок с нивелир надлъжно и напречно.
5. Оставете разтвора под първия ред да стегне, обикновено до следващия ден.
6. Наредете следващите редове на сухо с разминати фуги.
7. Поставете хоризонталната армировка в каналите и вържете вертикалните пръти.
8. Пригответе бетон с дребна фракция или поръчайте подходяща готова смес.
9. Заливайте на пластове и пробождайте всеки пласт с шиш.
10. След всеки пласт проверете линията и вертикалността на стената.
11. Поставете анкерите за пълнежа на оградата в пресния бетон.
12. Покрийте стената с фолио и я овлажнявайте няколко дни.
13. След узряването положете шапките на мразоустойчиво лепило.

Най-простата проверка е да погледнете по дължината на стената от единия край. Линията трябва да е права, без вълни и издути места. С нивелир проверете вертикалността на няколко места и горния ръб по цялата дължина. С леко почукване с чук по блока се откриват места без бетон, те звучат по-кухо. Огледайте фугите между блоковете: от тях не бива да е изтичал бетон, нито да се вижда армировка. При шапките проверете надвеса, наклона и запълнените фуги.

• оградата стои на уточнената граница и по договорената линия,
• стената е вертикална, права и без издути места,
• горният ръб е хоризонтален или плавно стъпаловиден според терена,
• разширителните фуги са на договорените места,
• във фугите не се вижда армировка, нито празни кухини,
• анкерите за пълнежа са поставени на правилните разстояния,
• тръбите за кабели са на място и проходими,
• шапките имат надвес и водооткапващ ръб и стоят здраво,
• около оградата е почистено, остатъците от бетон са махнати от стените и терена,
• изпълнителят ви е казал кога стената може да се измаже и натоварва.