Монтаж на оградна колона с височина до 2,4 м

Колона до 2,4 м е обичайният избор за ограда на къща или вила: с плетена мрежа, оградни панели или дървени дъски. Изкопът обикновено е дълбок 60 до 80 см, а при възможност стига под дълбочината на замръзване. Тя в повечето райони на България е около 80 см, а в планинските е повече.

Защо височината има значение? По-високата колона действа като по-дълъг лост. Вятърът натиска по-голяма площ от оградата и цялата сила отива в основата. Затова при колони 2,7 м или по-високи изкопът е по-дълбок и по-широк, бетонът е повече, а профилът на колоната е по-здрав. При много високи огради за складове или спортни площадки размерите обикновено ги определя производителят на системата или проектант.

Преди да поръчате, проверете дали височината в офертата е цялата дължина на колоната или само частта над терена. Част от колоната остава в бетона.

1. Трасиране на линията на оградата с опънат канап и колчета, измерване на разстоянията и денивелацията на терена.
2. Изкопаване на дупката на ръка, със свредел или с машина, на дълбочина според височината на колоната и почвата.
3. Насипване и трамбоване на пласт чакъл на дъното, който отвежда водата.
4. Поставяне на колоната, нивелиране с либела от две съседни страни и укрепване с подпори.
5. Заливане с бетон на пластове, като всеки пласт се набожда или уплътнява, за да не останат кухини.
6. Повторна проверка на вертикалността и височината спрямо канапа, преди бетонът да започне да се втвърдява.
7. Оформяне на горната повърхност на бетона с лек наклон навън от колоната, за да се оттича водата.
8. Изчакване бетонът да набере здравина и чак след това монтаж на пълнежа.

Защо толкова се държи на разстоянията? При оградните панели разстоянието между колоните трябва да съвпада точно с размера на панела, иначе той няма да влезе. При мрежата обикновено се избират разстояния около 2 до 2,5 м. Колкото по-тежък или по-плътен е пълнежът, толкова по-близо трябва да са колоните.

Стоманените колони са най-често срещаните. Леки са, монтират се бързо и при горещо поцинковане или прахово боядисване устояват добре на корозия. Подходящи са и за мрежа, и за панели.

Готовите бетонни колони са масивни и издръжливи, но тежки за пренасяне. Срещат се главно при бетонни и комбинирани огради.

Дървените колони са по-подходящи за ниски градински огради. Дървото не бива да стои директно в бетон или в земята, защото с времето гние в основата. По-добре е да се монтира в метална пета.

За колони до 2,4 м обикновено се използва бетон клас C16/20 по БДС EN 206, при по-високи колони C20/25. За няколко колони стига сух бетон в чували, за повече се използва бетонобъркачка или готов бетон с бетоновоз. Спазвайте количеството вода според производителя: твърде рядкият бетон е по-слаб.

Най-лесно се работи в рохкава почва на равен терен с добър достъп. Работата отнема повече време и струва повече при:

• каменлива или скалиста основа, където се налага къртене или пробиване с машина,
• глинеста, преовлажнена или насипна почва, която изисква по-дълбока и по-широка основа,
• наклонен терен, където всяка колона е на различна височина и се измерва отделно,
• корени на дървета, стари основи и остатъци от предишна ограда,
• лош достъп, когато бетонът трябва да се кара с ръчна количка на голямо разстояние.

Преди да копаете, разберете дали на мястото минават подземни кабели или тръби. Попитайте дружествата за ток, вода, газ и телекомуникации или собственика на имота. Ако при изкопа попаднете на газопровод или усетите миризма на газ, спрете веднага, отдалечете се и се обадете на 112.

• Твърде плитък изкоп: студът повдига колоната и след първата зима тя започва да се накланя.
• Проверка на вертикалността само от една страна: отпред колоната е права, а отстрани виси.
• Липса на подпори: колоната мърда, докато бетонът се втвърдява, и после не може да се поправи.
• Рядък или неуплътнен бетон с кухини, който с времето се напуква.
• Бетон, оформен като паничка около колоната: водата застоява, замръзва и руши основата.
• Монтаж на панели или опъване на мрежата още на следващия ден.
• Бетониране при минусови температури или силен дъжд.

Колони до 2,4 м на обикновен терен може да постави и сръчен домакин, ако има помощник и не бърза. По-високите колони са тежки и при грешка могат да се преобърнат, затова ги оставете на фирма.

1. Разберете къде минават подземните мрежи.
2. Опънете канап между крайните колони и отбележете мястото на останалите.
3. Изкопайте дупка с дълбочина обикновено 60 до 80 см и ширина около 20 до 30 см.
4. Насипете на дъното около 10 см чакъл и го утъпчете.
5. Поставете колоната и заедно с помощника я нивелирайте с либела от две страни.
6. Закрепете я с две летви като наклонени подпори, забити в земята.
7. Залейте бетона на пластове и набождайте всеки пласт с прът.
8. Проверете вертикалността и височината спрямо канапа.
9. Заравнете повърхността с наклон навън от колоната.
10. Изчакайте поне няколко дни, при обикновен бетон по-добре седмица, преди да монтирате пълнежа.

• всяка колона е вертикална при проверка с либела от две страни,
• горните краища на колоните са в една линия и на планираната височина,
• разстоянията отговарят на пълнежа, при панелите точно на размера,
• колоната не помръдва при натиск с ръка и бетонът около нея не е напукан,
• повърхността на основата е с наклон навън и водата не застоява до колоната,
• мястото е почистено, а излишната пръст е извозена според уговорката,
• знаете кога може да се монтира пълнежът.