Монтаж на конзола за бодлива тел

Конзолата държи няколко реда тел над горния ръб на оградата, обикновено под наклон, често около 45 градуса. Защо точно наклонено? Който се хване за горния ръб, има телта точно над главата си или пред лицето си и не може естествено да се прехвърли. Конзолата едновременно повдига оградата и затруднява движението при катерене.

Тя е подходяща, когато самата ограда е в добро състояние, но не е достатъчна. Ако колоните са наклонени, ръждясали или хлабави в земята, конзолата няма да реши проблема. Опънатата тел натоварва колоните още повече, затова първо трябва да се оправи оградата.

Конзолите се различават по форма и по начина на закрепване. При избора решават основно профилът на колоната и посоката, в която искате защитата.

• правата конзола продължава вертикално нагоре, само повдига оградата и е подходяща там, където нищо не бива да стърчи извън границата на имота,
• наклонената едностранна конзола е наклонена навън или навътре и е обичайното решение при външните огради,
• двустранната конзола във форма на Y пази от двете страни и се използва главно в обекти, където трябва да се попречи и на излизане навън,
• надяващата се конзола се поставя в горния край на колоната вместо капачката, конзолата със скоба се закрепва около кръгла колона, а завинтващата се конзола се монтира на квадратен профил или на зидана колона.

При телта има два варианта. Бодливата тел стига за обикновена защита и с нея се работи по-лесно. Жилетната тел, често навита на спирала, има остри остриета и се преодолява по-трудно. Работата с нея обаче е рискована и тя е по-подходяща за складови и фирмени обекти, отколкото до тротоар, по който минават деца.

Конзолите и крепежните елементи трябва да са горещо поцинковани, при желание и прахово боядисани в цвета на оградата. Ако болтовете не са поцинковани, след няколко зими започват да ръждясват и да се разхлабват.

При съществуваща ограда самият монтаж обикновено отнема по-малко време от подготовката. Майсторът обикновено работи така:

1. Обхожда цялата ограда и проверява колоните: здравина в земята, вертикалност, ръжда и състояние на горния край.
2. Поправя или сменя хлабавите и повредените колони, а при панелни огради затяга скобите на панелите.
3. Избира вида конзола според профила на колоната и уточнява с вас посоката на наклона.
4. Опъва шнур по върха на колоните и определя еднаква височина на монтажа.
5. Монтира конзолите: надява ги, затяга ги със скоба или ги завинтва. При зидана или бетонна колона пробива отвори и използва подходящи анкери, често химически.
6. Следи в движение дали всички конзоли имат еднакъв ъгъл и посока и затяга връзките веднага, а не чак накрая.
7. Опъва носещите телове, закрепва ги на крайните и ъгловите колони и ги обтяга с обтегачи.
8. Закрепва бодливата или жилетната тел към носещите телове и към конзолите със свързваща тел или по начина, който посочва производителят.
9. Проверява опъването и здравината на връзките, а острите краища на телта огъва или покрива.

Това е работа на стълба над ръба на оградата, с остър материал в ръцете. Затова тук е описан начинът на работа на майстора, а не указания за самостоятелен монтаж. Без здрави ръкавици, защита за очите и втори човек, който придържа телта, нараняванията стават много лесно.

Лесно е при нова панелна ограда със здрави колони, равни разстояния между тях и конзоли, които производителят предлага точно за този профил. Тогава монтажът върви бързо и резултатът е равен.

Работата се удължава главно при:

• стара ограда от плетена мрежа с ръждясали или криви колони, които първо трябва да се укрепят,
• наклонен или неравен терен, където височината на конзолите се решава на отделни участъци,
• зидани колони, в които се пробива и анкерира, особено при кухи тухли или блокчета,
• много ъгли, чупки и портички, където телта трябва да се прекъсне и отново да се опъне,
• жилетна тел вместо бодлива, защото с нея се работи по-бавно и по-внимателно,
• труден достъп, например когато от едната страна на оградата има гъст жив плет или стръмен склон.

Ако оградата стои точно на границата на имота, конзола, наклонена навън, ще стърчи към съседа или над тротоара. На практика това се решава с разговор със съседа, с права конзола или с наклон навътре. Когато дворът е общ за жилищна сграда в етажна собственост, обсъдете промяната с домоуправителя и с останалите собственици, преди да започнете.

Помислете и кой минава покрай оградата. Жилетна тел на височина, до която стига дете, или над обществен тротоар може да нарани някого, а това може да създаде неприятности за собственика.

• конзолата се монтира на слаби или хлабави колони, които започват да се накланят под опъна на телта,
• конзолите са на различна височина или под различен ъгъл, телта не върви права и оградата изглежда неподредена,
• телта е опъната твърде хлабаво и провисва или твърде силно и огъва конзолите и ъгловите колони,
• липсва закрепване на крайните и ъгловите колони, където опънът е най-голям,
• използват се непоцинковани крепежни елементи, които бързо ръждясват,
• при зидана колона се пробива твърде близо до ръба и анкерът откъртва парче от зидарията,
• наклонът на конзолата е насочен над чужд имот без уговорка със съседа.

При приемането обходете оградата по цялата ѝ дължина и проверете дали:

• всички конзоли са на еднаква височина и имат еднакъв наклон и посока,
• конзолата не помръдва и не скърца, когато я натиснете по-силно с ръка в ръкавица,
• болтовете и скобите са затегнати и поцинковани,
• колоните не са се наклонили след опъването на телта, особено в ъглите и в краищата,
• телта е равномерно опъната и не провисва между колоните,
• острите краища на телта са огънати или покрити и нищо не стърчи там, където минават хора,
• телта не навлиза над съседния имот или над тротоара, ако това не е уговорено,
• около оградата не са останали отрязъци от тел или други остри отпадъци.