Монтаж на оградна мрежа до 1,4 м

Позицията се изчислява на линеен метър (л.м) готова ограда. Обикновено включва опъване на обтегателните телове, развиване на мрежата, опъването ѝ с обтегателна шина и привързване към теловете и колоните. Поставянето на колоните, бетонирането им, подпорите, долните плочи против подкопаване и вратичките обикновено са отделни позиции в ценоразписа. Затова преди да приемете офертата, попитайте какво точно влиза в цената на метър и какво ще се отчита отделно.

Височина „до 1,4 м“ означава мрежа в стандартните височини на ролките, например около 1,0 м, 1,2 м или 1,4 м. Ако мрежата стои върху бетонов цокъл или долна плоча, общата височина на оградата е малко по-голяма. За самата работа обаче значение има височината на мрежата.

В ценоразписа освен тази позиция ще намерите и монтаж на мрежа до 1,8 м и монтаж на мрежа над 3,0 м. Всяка има собствена страница и собствена цена, защото обемът на работа, инструментите и рисковете са различни.

• До 1,4 м: цялата работа се върши от земята, без стълба. Ролките са по-леки и двама души спокойно ги пренасят и опъват. Обикновено стигат три обтегателни тела (долен, среден и горен) и по-къси колони. Оградата поема по-малко вятър, затова изискванията към закрепването на краищата и ъглите са малко по-ниски. Подходяща е за дворове, предни градини, разделяне на имоти и клетки за по-малки животни.
• До 1,8 м: обичайната външна ограда на къща, когато искате оградата да не се прескача лесно. Мрежата е по-тежка, горният тел се опъва от табуретка или ниска стълба, колоните са по-дълги и бетонирани по-дълбоко. Подпорите и тяхното закрепване трябва да издържат по-голяма сила.
• Над 3,0 м: игрища, спортни площадки, предпазни огради. Изискват по-здрави колони, повече обтегателни телове, работа от скеле или платформа, по-голям екип и внимателно проектиране заради натоварването от вятъра. Това е съвсем друга категория работа.

Как да решите? Помислете какво трябва да прави оградата. Ако тя трябва да очертае имота и да спре деца, кокошки или малко куче, височина до 1,4 м обикновено е достатъчна. При по-голямо куче, което скача, или ако искате да затрудните прескачането откъм улицата, изберете варианта до 1,8 м. На практика често се случва хората да сложат ниска ограда и след година да установят, че кучето я прескача. По-късното надграждане означава нови колони, затова е разумно височината да се обмисли предварително.

Границата на имота и разбирателство със съседа

Ограда по границата се поставя по геодезически трасирана граница, а не по стар кол или „както винаги е било“. Ако не сте сигурни откъде минава границата, поръчайте трасиране от геодезист. При обща ограда със съседа се разберете предварително кой плаща, от чия страна ще бъдат колоните и кой ще поддържа оградата. Ако мрежата разделя общ двор към жилищна сграда в етажна собственост, обсъдете въпроса с домоуправителя, преди да купите материала.

Колоните и основата

Мрежата се монтира върху готови колони. Те трябва да са в линия, отвесни и здраво бетонирани. Бетонът около колоните има нужда от време: теловете обикновено се опъват след няколко дни, когато бетонът е набрал достатъчна якост, а според времето и производителя на сухата смес понякога и след седмица. Ако се опъва твърде рано, крайните колони се накланят и оградата губи опъването си.

Освен това трябва да са подготвени:

• почистена ивица покрай оградата от храсти, бурени и стара мрежа,
• монтирани подпори на крайните, ъгловите колони и колоните при вратичките,
• поставени долни плочи или цокъл, ако оградата ги има,
• материалът на място: мрежа, обтегателни телове, обтегачи, обтегателни шини, тел за връзване,
• свободен достъп за хората и ролките мрежа по цялата дължина на оградата.

Плетена мрежа (каре)

Най-разпространеният вид. Теловете са преплетени в квадратни отвори, обикновено около 50 мм. Мрежата е еластична, следва добре леко неравен терен и се опъва равно. Предлага се поцинкована или с PVC покритие, най-често в зелен или антрацитен цвят. Мрежата с покритие издържа по-дълго, стига покритието да не се нарани при монтажа. При ниска ограда често се избира по-тънък тел, което за градинска ограда обикновено е достатъчно.

Заварена мрежа на ролки

Теловете са заварени в местата на пресичане, отворите са правоъгълни. Мрежата е по-твърда и по-малко се огъва, но по-трудно следва терена и по-трудно се опъва в съвсем равна плоскост. Подходяща е за равен терен и там, където искате по-малки отвори, например срещу птици или малки животни.

Възлова (горска) мрежа

Използва се при овощни градини, пасища и заграждения за животни. Отворите долу са по-гъсти, а горе по-редки. За обикновен двор до къщата е по-скоро изключение, но при дълги участъци в открит терен, например около лозе или нива, има смисъл.

Аксесоари, от които зависи качеството

• Обтегателни телове: при височина до 1,4 м обикновено три. Те носят мрежата, затова трябва да са по-дебели от тела на мрежата и със същото покритие.
• Обтегачи: с тресчотка или с винт, на краищата и ъглите. Позволяват телът да се дотегне и по-късно.
• Обтегателна шина: прекарва се през крайните отвори на мрежата и се закрепва към крайната колона, за да се разпредели силата по цялата височина.
• Тел за връзване или скоби: свързват мрежата с обтегателните телове. Трябва да са от същия материал, за да не ръждясат по-рано от мрежата.
• Подпори: на крайните и ъгловите колони, а при дълги прави участъци и междинно, обикновено приблизително през 20 до 25 м.

При обикновена градинска ограда работата протича приблизително така:

1. Проверка на колоните. Майсторите проверяват линията, отвесността и здравината на колоните. Крива или разклатена колона се оправя преди опъването, а не след него.
2. Опъване на обтегателните телове. Теловете се водят от крайна колона до следващата крайна или ъглова. Долният тел е малко над земята или над долната плоча, горният е няколко сантиметра под горния ръб на мрежата, а средният приблизително по средата. На междинните колони теловете се окачват в куките или се привързват.
3. Обтягане на теловете. Теловете се дотягат с обтегачите, първо горният, после долният и средният. Целта е стегнат, но не прекомерно опънат тел. Прекалената сила огъва крайните колони дори при добри подпори.
4. Закрепване на началото на мрежата. През първия ред отвори се прекарва обтегателна шина и се закрепва към крайната колона по цялата височина.
5. Развиване и предварително опъване. Мрежата се развива покрай оградата, като се опира на теловете. На другия край се опъва на ръка или с временна шина и колан, за да не остане на вълни.
6. Привързване към теловете. Мрежата се привързва към горния тел най-малко на всяка междинна колона, а между тях през приблизително равни разстояния. След това към средния и долния тел.
7. Свързване на ролките. Ако една ролка не стига, следващата се свързва чрез вплитане на крайния тел. Така връзката не се вижда и не става слабо място.
8. Завършване и дотягане. В края на участъка мрежата се скъсява, поставя се втората обтегателна шина и цялото поле се дотяга още веднъж. Отрязаните краища на теловете се огъват навътре, за да не нараняват.

Екип от двама души при равен терен и готови колони обикновено монтира няколко десетки метра ограда на ден. Времето се удължава при много ъгли, вратички, наклон и при свързване към съществуваща ограда. При ниската мрежа отпада работата със стълба, затова монтажът върви по-бързо от по-високите варианти.

Цената на линеен метър зависи главно от това колко сложни места има по оградата и колко лесно се стига до нея. Работата се улеснява от:

• равен терен и дълги прави участъци без прекъсвания,
• колони в точна линия и с достатъчно втвърден бетон,
• свободна ивица покрай оградата,
• материал, оставен направо на място.

Работата се затруднява от:

• наклон, чупки в терена и стъпала, където мрежата трябва да се нагажда,
• много ъгли, вратички и къси участъци, където закрепването на краищата се повтаря,
• гъста растителност, жив плет или камъни близо до колоните,
• махане на стара мрежа и телове, ако майсторите го правят,
• свързване към оградата на съседа, към зид или към каменна основа.

При наклон ниската мрежа обикновено се води успоредно на терена. Плетената мрежа понася това добре, а заварената по-трудно, затова на наклонен парцел е разумно да изберете плетена.

• Опъване скоро след бетонирането: крайните колони се накланят към полето, теловете се отпускат и след няколко седмици мрежата провисва.
• Липсващи или слаби подпори: ъгловата колона се завърта и мрежата в ъгъла се набръчква. Поправката означава да се развърже мрежата и да се опъне наново.
• Мрежа, вързана само на колоните: между колоните се образуват „коремчета“, мрежата се издува и при облягане се деформира трайно.
• Наранено PVC покритие: при грубо боравене с клещите покритието се обелва, телът започва да корозира и след няколко години се виждат ръждиви петна.
• Смесване на различни метали: обикновен черен тел върху поцинкована мрежа ръждясва и оцветява околните части.
• Процеп до земята: ако долният тел е твърде високо, куче или лисица се подкопава. Решение е долна плоча или по-ниско воден долен тел.
• Неправилно свързване на ролките: при застъпване вместо вплитане връзката се вижда и с времето мрежата на това място се разтваря.

Ниската мрежа до 1,4 м е от работите, с които може да се справи и сръчен домашен майстор. Работи се от земята, без стълба, а с помощник се върви бързо. Ще ви трябват работни ръкавици, клещи, резачки за тел, обтегачи и по възможност временна шина с колан за предварително опъване. Внимавайте с пружиниращите краища на теловете и при опъване носете предпазни очила. Ако ще копаете дупки за нови колони, първо проверете дали на мястото не минават подземни мрежи. При съмнение за газопровод не копайте и се свържете с газоразпределителното дружество; при изтичане на газ напуснете мястото и се обадете на 112.

1. Проверете дали колоните са отвесни, в линия и дали бетонът е достатъчно втвърден.
2. Почистете ивицата покрай оградата от растителност и стари телове.
3. Закрепете обтегачите на крайните и ъгловите колони на височината на долния, средния и горния тел.
4. Опънете обтегателните телове, окачете ги на междинните колони и леко ги дотегнете.
5. Дотегнете теловете с обтегачите, като започнете от горния, и следете дали крайните колони не мърдат.
6. Прекарайте обтегателната шина през крайните отвори на мрежата и я закрепете към крайната колона.
7. Развийте мрежата покрай теловете и в края на участъка я опънете с помощната шина.
8. Привържете мрежата към горния тел, после към средния и долния, през равни разстояния.
9. При свързване на ролки вплетете крайния тел през отворите на двете ролки.
10. Скъсете мрежата в края, поставете втората обтегателна шина и дотегнете полето.
11. Огънете отрязаните краища на теловете навътре и проверете опъването по цялата дължина.

След няколко седмици, когато материалът се „слегне“, е полезно теловете на обтегачите да се дотегнат леко.

Обходете цялата готова ограда, по възможност на дневна светлина. Погледнете я отстрани по протежение на линията, така ясно се виждат вълните. Натиснете леко мрежата в средата на полето: тя трябва да поддаде и да се върне, а не да остане огъната.

• мрежата е равномерно опъната, без вълни и издувания между колоните,
• горният ръб на мрежата е в права линия или плавно следва терена,
• крайните и ъгловите колони са отвесни, а подпорите здрави,
• мрежата е вързана и към трите обтегателни тела през равни разстояния,
• обтегателните шини са закрепени по цялата височина на мрежата,
• връзките между ролките са вплетени и не личат като слабо място,
• PVC покритието на мрежата и теловете не е наранено,
• материалът за връзване е от същия вид метал като мрежата,
• до земята няма процеп, през който да се провре животно,
• краищата на теловете са огънати и никъде не стърчат,
• около оградата е почистено, а остатъците от тел са извозени.