Ограда от кофражни блокове DT 20/25 и DT 12, 15

Редът на работа е еднакъв за всички ширини. Разликата е главно в това колко широка основа и колко армировка са нужни.

1. Трасиране. Линията на оградата се отбелязва с колчета и канап, точно по границата на имота. Заедно с това се уточняват височината на готовата ограда и местата на колоните и портите.
2. Изкоп за основата. Изкопът стига под дълбочината на замръзване. В България тя обикновено е около 80 см, в по-студените планински райони и при глинеста или влажна почва и повече. Дъното се изравнява и уплътнява.
3. Ивична основа. В изкопа се поставя армировка и се залива с бетон. Използва се бетон с подходящ клас на якост, за огради често C16/20 или по-висок според проекта. От основата трябва да стърчат вертикални пръти, към които по-късно се свързва армировката в блоковете. Основата обикновено е по-широка от самия блок.
4. Нареждане на блоковете. Първият ред се полага в разтвор и се нивелира много внимателно, защото той определя линията и височината на цялата ограда. Следващите редове се редят с разминаване на фугите.
5. Армировка. В кухините влиза вертикална армировка, а в каналите на блоковете хоризонтална. Повече армировка трябва в ъглите, при колоните и там, където ще виси порта.
6. Заливане с бетон. Бетонът се налива постепенно, на няколко реда, и се уплътнява с пробождане или с иглен вибратор, за да не останат кухини в стената.
7. Завършване. Отгоре се поставят шапки или покривни плочи, които отвеждат водата. Повърхността се измазва, боядисва, облицова или остава видима.

Бетонът има нужда от време. Пълната си якост набира приблизително за четири седмици. През лятото първите дни се полива с вода, за да не изсъхне твърде бързо, а при минусови температури не се бетонира без защитни мерки.

Числото в името показва приблизително ширината на блока в сантиметри. По-дебелият блок побира повече бетон и армировка и стената е по-твърда, но блоковете са по-тежки и основата трябва да е по-широка.

• DT 12: ниски стенички, бордюри на лехи, малки разделителни стени в градината. Не е подходящ за по-висока плътна ограда,
• DT 15: ниски огради, цокли под лек пълнеж, където самата стена не носи много,
• DT 20: обичайната ограда на къща, цокъл или плътна ограда със средна височина на равен терен,
• DT 25: по-високи плътни огради, места със силен вятър, наклонени парцели и огради с тежка порта.

Защо височината е толкова важна? Плътната ограда работи като платно. Колкото е по-висока и по-дълга, толкова повече вятърът се опира в нея и толкова по-голяма сила действа в долната част на стената, при основата. Затова при по-високи огради се избира по-дебел блок и повече армировка. Ако оградата трябва и да задържа пръст, тя вече е подпорна стена и за нея е нужен инженер конструктор, независимо от ширината на блока.

За външния вид има два пътя. Обикновените гладки блокове най-често се измазват или облицоват. Някои производители предлагат и блокове с декоративна, например цепена повърхност, които не се нуждаят от мазилка. Тогава обаче зидарията трябва да е много чиста, защото всяка грешка остава на показ.

Еднаква дължина ограда може веднъж да е лесна поръчка, а друг път доста тежка. Най-голямо значение имат:

• теренът: на равно основата е проста, на наклон трябва да се стъпаловидно разпредели и често е нужен и дренаж,
• достъпът: когато бетоновозът може да стигне до изкопа, бетонира се бързо, а с ръчно бъркане и колички отнема много повече време,
• височината и ширината на блоковете: по-висока ограда означава повече редове, повече армировка и заливане на етапи,
• сложността: ъгли, колони, вратички, ниши за пощенска кутия или електромер добавят рязане и армиране,
• старата ограда и подземните мрежи: събаряне и извозване на отпадъците, както и кабели и тръби в земята, които трябва да се открият преди изкопа,
• повърхността: мазилка, каменна облицовка или метален пълнеж са отделни допълнителни стъпки.

Сами можете да се справите с ниска стена до около височината на коляното на равен терен, например от DT 15 или DT 20. По-висока плътна ограда, ограда на наклон или стена, която задържа пръст, оставете на специалисти.

1. Проверете границата на имота и къде минават подземните кабели и тръби, след това опънете канап по трасето.
2. Изкопайте до дълбочината на замръзване, изравнете и уплътнете дъното.
3. Поставете армировка с вертикални пръти и излейте ивичната основа.
4. Оставете основата да втвърди няколко дни, в жегите я поливайте.
5. Положете първия ред блокове в разтвор и проверете с нивелир и по дължина, и напречно.
6. Редете следващите редове с разминаване на фугите и следете вертикалността.
7. Поставете вертикална и хоризонтална армировка, в ъглите я свържете.
8. Заливайте с бетон на няколко реда и пробождайте всеки пласт с прът.
9. Монтирайте шапките с наклон или с козирка, от която водата да капе встрани.
10. Измажете или обработете повърхността едва след като бетонът узрее.

В практиката често се оказва, че проблемът не е в блоковете, а в това, което е под тях и в тях.

• плитка основа: студът я повдига и след няколко зими оградата се накланя или се пука,
• армировка, несвързана с основата: стената само стои върху основата и при силен вятър може да се пречупи в долната част,
• заливане наведнъж на голяма височина: прясният бетон натиска блоковете и може да ги избута или спука,
• твърде рядък бетон: добавената вода улеснява наливането, но бетонът губи якост,
• неуплътнен бетон: в кухините остават въздушни шупли и стената е по-слаба, отколкото изглежда,
• липсваща шапка: водата влиза отгоре, замръзва и мазилката пада,
• дълга ограда без деформационни фуги: бетонът се свива и без прекъсвания се появяват вертикални пукнатини,
• пръст, натрупана до оградата: стена без хидроизолация и отводняване остава мокра и страда през зимата.

• линията на оградата съвпада с трасираната граница и с уговорената височина,
• стената е вертикална, редовете са прави, без видимо изкривяване по дължина,
• по повърхността няма пукнатини, изместени блокове или следи от изтекъл бетон,
• колоните при портите са здрави и анкерите са на правилното място,
• шапките стоят стабилно и водата от тях капе встрани от стената,
• при дълга ограда има направени деформационни фуги,
• теренът около оградата е оформен така, че водата да се оттича от стената,
• изпълнителят е дал информация за използвания бетон и след колко време стената може да се натовари с пълнеж или порта.